Проверка на пратка само в приложението или сайта на куриера

Как да проверите товарителница стъпка по стъпка

Ако чакате пратка, номерът на товарителницата вече е при вас. Търсете го в потвърждението от магазина, в имейла за поръчката или в профила при продавача.

Действайте така:

• Напишете адреса на куриера ръчно в браузъра или отворете приложението, което сте инсталирали от официалния магазин за приложения.
• Въведете номера в полето за проследяване.
• Сравнете резултата с поръчката: изпращач, град, очаквана дата.
• Ако пратката не се намира, питайте магазина. Той е изпращачът и може да ви даде верния номер.

Същото правило важи за банките. CERT България съветва никога да не влизате в сайта на банката през линк в имейл, а да напишете адреса сами в браузъра. Принципът се пренася без промяна върху куриерските сайтове.

Защо не се плаща такса за доставка по линк от SMS

SMS съобщенията са един от видовете фишинг. CERT България описва smishing като измама чрез SMS и MMS текстови съобщения до мобилен телефон. Целта е да ви накарат да въведете данни на страница, която изглежда като на куриер или поща.

Ето нашия извод. Ако пратката наистина съществува, тя се проследява с номер на товарителница в официалния канал, а не със сума, платена през непознат линк. Затова всяко искане за плащане в съобщение трябва да минава през проверка по реда от първия раздел.

Малката сума не е цената на измамата. Тя е входът към нея, защото страницата, на която плащате, събира данните от картата ви.

Какво предупреждават самите куриери

Български пощи съобщават на сайта си, че от тяхно име се изпращат измамни имейли, SMS и Viber съобщения. Страницата не дава примери и не описва как да ги разпознаете, затова не бива да търсите в нея „списък на безопасни номера“.

Фактът, че съобщението е с логото или името на известна компания, не доказва нищо. Името на истинския куриер се ползва без негово знание, а разликата личи само в адреса, от който се проверява пратката.

Страниците на други куриери също се проверяват директно. Отворете сайта им ръчно и потърсете раздел за сигурност или предупреждения, вместо да следвате препратка от съобщение.

Тревожните сигнали в съобщението

Един от следните знаци е достатъчен, за да не отваряте линка:

• Съобщението не казва какво сте поръчали и от кого.
• Иска плащане или „потвърждение“ на данни за карта през линк.
• Адресът на страницата е необичаен или не съвпада с обичайния адрес на куриера.
• Изисква се бързо действие, „иначе пратката се връща“.
• Подателят иска лични данни, като име, ЕГН или адрес. МВР съветва да не съобщавате такива данни на непознати.

Ако не очаквате пратка, най-безопасно е да не правите нищо и да изтриете съобщението. Ако очаквате, проверявайте сами, а не през линка.

Как изглежда схемата от началото до края

Съобщението обикновено отива до много номера наведнъж, защото много хора чакат пратка. МВР описва подобен принцип при телефонните измами: жертвите често се избират на случаен принцип.

След клика страницата иска малка такса и данни за картата. По-нататък може да последва обаждане „от банката“ или искане за код. Затова не споделяйте кодове за потвърждение с никого. За тази схема има отделен материал за фалшивия куриер, а за съобщенията с „награда“ вижте фалшивите награди и томболи.

Какво да направите, ако вече сте кликнали или платили

Подредбата е по важност:

• Затворете страницата и не въвеждайте нищо повече.
• Ако сте въвели данни за карта, обадете се директно на банката си и поискайте блокиране. CERT България препоръчва при съмнение да се обадите на банката.
• Направете снимка на екрана със съобщението и адреса на страницата, преди да го изтриете.
• Прегледайте движението по сметката за непознати операции.

Банката решава дали и как да оспори операцията. Никой не може да обещае връщане на парите. Ако ви се обади някой, който предлага „съдействие“ срещу пари или данни, това е втора измама.

Къде да проверите и къде да сигнализирате

Таблицата е наш преглед на препоръките от цитираните страници.

Източник: CERT България; МВР; ГДБОП.

Ако плащате по сметка на непознат продавач, проверете я с проверката на IBAN преди превода. Ако пратката е свързана с фирма, проверете я по ЕИК в Търговския регистър.

Сайтът на ГДБОП за киберпрестъпност събира информация как се подава сигнал и предупреждения за фишинг. Киберпрестъпленията са в правомощията на отдел „Киберпрестъпност“ към ГДБОП на МВР.